Feb 6, 2009, 8:36 AM

Невъзможно е от теб да избягам

  Poetry
925 0 9

Аз не мога от теб да избягам,

всяка нощ се връщам при теб.

Не спя, запазих лошия навик,

среднощно към теб да вървя.

 

Далечно греят семпли звездици,

градът отдавна притворил очи.

А аз, със стъклена лодка отплавам,

Мислено - там, където си ти.

 

Невъзможно е от теб да избягам,

Просто, ти, си ми обсебил ума.

Изгаря ме споменът за твоите длани

и изпепеляващия огън в очи.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Здравка Бонева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...