Dec 3, 2019, 9:28 AM  

Невзрачна поема 

  Poetry » Other
574 8 28

Нейната шапка не е от небе,

тя е женица невзрачна.

Има си погледа син и боде

алчната сянка на здрача.

 

Носи в косите си пепел от страх,

те затова са сребристи.

Смее се в сиво и нейният смях

само тъгата разлиства.

 

Спира до църквата. После седи

дълго на пейка самичка.

Сякаш на ум пасианси реди,

пита съдбата за всичко.

 

И от въпроси нагарча деня,

свърнал зад ъгъл от спомен.

Бяга засрамен от тази жена,

щастие дето не помни.

 

Тя е женицата, чийто живот

всеки за грешка приема.

Ти не очаквай от мен анекдот.

Пиша невзрачна поема.

 

02.12.2019

 

© Мария Панайотова All rights reserved.

***
С анекдоти и поеми,
прозата си сме окичили,
че напук на вълче време,
по човешки сме обичали.
И нещата всъщност прости, ...
  334 
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??