Sep 1, 2021, 10:16 PM

Никой не мина за мен

  Poetry
638 0 9

Минаха толкова много години.
Минаха толкова много лета.
Минаха пролети, есени, зими.
Минаха в полет и птичи ята.

Минаха хора, печално смирени.
Минаха хора, сломени от страх.
Минаха хора – самотни, ранени.
Минаха хора, пленени от грях.

Минаха толкова много недели,
толкова много човешки съдби!
Минах през толкова много раздели.
Минах през толкова много сълзи.

Минах през толкова много болежки.
Минах през мъки в живота студен.
Минах направо през своите грешки.
Минах, но никой не мина за мен.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Драганов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....