Нищо лично
Как искам, Боже мой, веднъж възкръснал,
да ни погледнеш някак безпристрастно.
Митът за Рая страшно ни е втръснал,
а в Ада сигурно е вече тясно.
И всеки грях, разбира се неволен,
изкупват с индулгенции парични.
Заспива просяк, от трохи доволен,
а да си беден днес е неприлично.
Бездушни сенки, обществото болно.
За Рождество и разпване пируват.
Измиват си ръцете - протоколно,
на черно ореоли си купуват.
А Ти, синът добър, Агнецът Божи,
родът човешки жертви не признава.
Умря на кръст, за вълци, в овчи кожи,
въздаващи Мамону чест и слава.
Тщеславието властва, горделиво,
един поет поглежда, към звездите.
С душа воюва, в тъмни нощи скита,
сърцето му прахан е и огниво.
И Раят му, и адът, на Земята,
спасени са от вярата, челична.
Твори си сам бедите, чудесата
и пита се къде Си. Нищо лично.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
