Нищо лично
Доскоро бях
една такава гръмната -
на лапи четири
в небето, стръмното,
набоден таралеж -
стърчат срели,
носът ми в локва кръв -
същинска Бовари,
а той -
Адонис, хоризонт, примамка,
пирон в либидото на всяка самка,
и тук, и там,
кокетен уж -
Мистерията Буф,
Муленът Руж,
перверзната пътечка в Хималаите,
змия с пера
из облака на маите,
цвъртях му френетично в клетката,
за осем ганглия на тарантула лепкава,
по голобрадия му склон
като бонбон
щом бях - не бях,
а пях,
в мъгла и прах,
живях - съвсем умрях,
хетера на Плутарх,
картинка в алманах -
до там разбрах...
пък то не било толкоз сложно,
макар, че още ципата ме гложди -
нагон себичен
под тектоника лирична,
и всъщност нищо
нищо строго лично...
сега съм няколко
надъвкана-изплюта,
будистка калиграфия за
"много люто",
а той е
Калиостро,
фавн и Лотрек,
и вечния жених
със кармата "Стар-трек".
една такава гръмната -
на лапи четири
в небето, стръмното,
набоден таралеж -
стърчат срели,
носът ми в локва кръв -
същинска Бовари,
а той -
Адонис, хоризонт, примамка,
пирон в либидото на всяка самка,
и тук, и там,
кокетен уж -
Мистерията Буф,
Муленът Руж,
перверзната пътечка в Хималаите,
змия с пера
из облака на маите,
цвъртях му френетично в клетката,
за осем ганглия на тарантула лепкава,
по голобрадия му склон
като бонбон
щом бях - не бях,
а пях,
в мъгла и прах,
живях - съвсем умрях,
хетера на Плутарх,
картинка в алманах -
до там разбрах...
пък то не било толкоз сложно,
макар, че още ципата ме гложди -
нагон себичен
под тектоника лирична,
и всъщност нищо
нищо строго лично...
сега съм няколко
надъвкана-изплюта,
будистка калиграфия за
"много люто",
а той е
Калиостро,
фавн и Лотрек,
и вечния жених
със кармата "Стар-трек".
© Радост Даскалова All rights reserved.
