Нищо ново
Нищо ново.Все още треви и дървета
поздравяват вятъра и с плодовете си
пазят живи спомени за нас,хората...
Нищо ново--буря завихря скандална
любов в душите.Небето е огледално
и излива поройни чувства и говори:
нищо ново--после слънцето изгрява
и денят начева с глъч;верен отстоява
някаква събудена надежда,че живеем .
Нищо ново--крием.Или нищо правим,
но залези тихи в краката ни изтляват.
Нощта с луната химните си древни пее.
Нищо ново--всичко все така се повтаря.
И младостта в душите ни бавно изгаря.
Защо ли слънцето въобще не се учуди?
И какво ли пък не е още толкова видяло?
И какво ли в тъмен изгрев нощем е огряло?
Кога ли неочаквано мъртвите ще събуди?
© Стойчо Станев All rights reserved.
