Номерче за Рая
НОМЕРЧЕ ЗА РАЯ
Още сънена, дишаща тромаво,
тишината сълзи върху плочника.
Сутрин рано стените на моргата
със сподавени звуци клокочат.
Санитарите бутат количките
и петите стърчат под чаршафите.
Номерирани вече са всички.
Кой? – се питам. Дали не палачът?
Проверяват ли мъртвите нощем
какво недовършено им остава –
непрочетената сутрешна поща,
фиш от тото – в портфейла забравен?
А плътта е обект за претърсване –
улики и вероятни причини.
Аз не вярвам, че някой възкръсва,
щом отвъд е во веки преминал.
С мен невям, да живееш, е трудно,
поради много сбъркани ценности.
Неконфликтна съм – даже и будна,
но понявга в съня си простенвам.
Сваляла съм юмруците вдигнати –
като форма на крайно безсилие.
Но до днес не прочетох из книгите,
че не бива от слабост да виеш.
Нося дрехите – за преобличане,
освен забравата никого няма.
Премълчала съм много: – Обичам те!
И дано си го чувствала, мамо!
© Валентина Йотова All rights reserved.
