May 17, 2012, 10:36 AM

Нормално момиче

  Poetry
731 0 1

Не, не съм аз „нормално момиче" -

сякаш съм с Вселена по-далечна.

Осъзнай, че не съм тук отлично

и върви, с мен недей да си пречиш.

Аз не съм за живот с теб готова.

Сякаш минимум с век изоставам.

С умът все си играем на роли -

той към мен, не, не се причестява.

И за сън не съм аз пригодена -

с хиляди инсомнии, все мрачна.

Искаш страстно любов безрезервна,

а от мен ще е „страшна” и „алчна”.

Ти върви, за да не ти попречи,

към друго, "по-нормално момиче".

Твърде хладно е с мен, острие съм.

Хайде тръгвай! Да те наобича.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Уморена All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....