Dendu89 (Деница Гарелова)
727 9772
Aug 25, 2021, 10:12 PM  

Нощ 

  Poetry
678 11 31

Нощта е тъмнокоса и сама.

Луната пада в облачни прегръдки.

Изтрила от душата си грима,

си мисля колко празна съм отвътре.

Разсейвам се със силно питие

от себе си се мъча да се скрия.

Предлагаха ми много. Не приех.

С живота си останахме на “вие”.
Нощта постила нежния си мрак,

разнася аромат на старо вино.

Настъпила задръжките с крака,

се спуска по небето тъмносиньо.

А после пада в моите очи.

Заспива, на зениците ми свита.

Обиквам я, защото си мълчим.

Обиквам я, защото не разпитва.

Не ме разбира. Тя е само нощ.

Не значи нищо. Утре ще изчезне.

Не се продава (не че струва грош).

По всичко я оприличавам с мене.

Тя носи тъмни дрехи, а под тях

със стихове е цялото ѝ тяло.

Понякога е обич. Друг път – страх,

но винаги е мое огледало.

© Деница Гарелова All rights reserved.

Свързани произведения
Hощ
Patrizzia (Надежда Ангелова) Patrizzia
Poetry » Other
Щом мъка ѝ душата набразди
в пиянството самотно, за забрава
не е сама, щом хиляди звезди
в косата ѝ закичени остават.
Понякога е с облачни очи ...
  543  4  19 
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??