Нощ
Нощта е тъмнокоса и сама.
Луната пада в облачни прегръдки.
Изтрила от душата си грима,
си мисля колко празна съм отвътре.
Разсейвам се със силно питие
от себе си се мъча да се скрия.
Предлагаха ми много. Не приех.
С живота си останахме на “вие”.
Нощта постила нежния си мрак,
разнася аромат на старо вино.
Настъпила задръжките с крака,
се спуска по небето тъмносиньо.
А после пада в моите очи.
Заспива, на зениците ми свита.
Обиквам я, защото си мълчим.
Обиквам я, защото не разпитва.
Не ме разбира. Тя е само нощ.
Не значи нищо. Утре ще изчезне.
Не се продава (не че струва грош).
По всичко я оприличавам с мене.
Тя носи тъмни дрехи, а под тях
със стихове е цялото ѝ тяло.
Понякога е обич. Друг път – страх,
но винаги е мое огледало.
© Деница Гарелова All rights reserved.
