НОЩЕН ПЪТНИК
Някой през снега е ринал цяла нощ към мен пъртина,
да си поседим – двамина, покрай каничка с пелин.
Пред залостените двери викал е: – Здравей, Валери! –
вярвал е – ще ме намери! – да не бъде тъй самин.
Сетне – с пътната тояга, е поседнал в миг на прага –
някой мил добряк – бедняга? – сигурно ще да е бил.
Кой си ти, братле? – не зная. Пътниче ли си от Рая,
като теб – и аз, в Безкрая скитам се – недраг-немил.
Накъде от мен си тръгна? – зъзнеш под луната кръгла,
колко исках да си сръбна с теб една лулица дим!
Във камината ми вие – вълчи! – вятърът стихиен. ...