Ново
Ново
Спомен, спънат във мечта,
нежна тежка топлина.
И наяве, и насън строиш
пусти кули без основи.
Мислиш, пишеш и на лист
спомняш нещо ново.
3.02.09
© Братан All rights reserved.
Ново
Спомен, спънат във мечта,
нежна тежка топлина.
И наяве, и насън строиш
пусти кули без основи.
Мислиш, пишеш и на лист
спомняш нещо ново.
3.02.09
© Братан All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...