Някой е минал по тази пътека
Някой е минал по тази пътека.
Стъпките още личат.
Спрял е за малко. Оставил е цвете.
После е тръгнал на път.
Помнят го старите тихи дървета
как е посядал до тях;
пил е водица от ручея, дето
още говори без глас…
Имал е своите мисли, тревоги,
срещи, раздели, мечти…
Вдигал е поглед нагоре към Бога
в тиха молитва и стих…
Може би някой е плакал за него,
щом си е тръгнал оттук
и го е носил дълбоко в сърцето
чак до последния дъх.
После са минали много сезони –
бури и слънчеви дни.
Малкото цвете е пуснало корен –
ето го, още цъфти!!!
© Руми Бакърджиева All rights reserved.
