Apr 3, 2005, 5:01 PM

Няма връщане назад

  Poetry
1.4K 0 3
  Когато свърши любовта,
  ти става някак страшно и студено
  и сърцето бие някак много уморено.
  Когато свърши любовта,
  угасва в нощното небе най-ярката звезда
  и пари във очите най-солената сълза.
  Когато свърши любовта,
  във теб е буря, падат гръм след гръм
  и иска ти се да избягаш от себе си навън.
  Всеки изход е заключен,
  всеки мост - строшен.
  И няма бряг, и няма бряг...
  Няма във животът връщане назад.
  Увяхналата роза не ще разлисти
  за втори път прекрасния си цвят.
  Животът няма да те пусне
  за втори път на този свят.
  Сърцето щом се счупи
  никога не ще тупти,
  тъй както туптяло е преди.
  Любовта щом веднъж си тръгне,
  никога назад не ще се върне.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Теодора Дамянова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Първата любов,както и първата раздяла според мен се помнят вечно Въпреки,в течение на времето да 'оздравяват' раните Добре си се спраила,Теди ДОбре е -успех
  • И понякога има и една такава ,много упорита от която остава огромен белег
  • Същата няма да се върне...болката се преболедува с надеждата,че другата ще бъде по-истинска!Поздрав!

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...