О, рутър!
О, рутър!
Три седмици младите дружини без интернет седят.
Горди оператори трепетно повтарят, техници зоват.
Дванайсети път орди техници адреса налазват, за рутър сноват.
Мъки ужасни!
Интернет далеч е, не ще се свържем бре!
Дай рутъра да сменим и да бегаме овреме!
Рутър след рутър падат в тоз неравен бой.
Проблем има ли? Има. Обаче кой е той?
Техниците друг път таквоз не видели,
Все на мен да слагат рутъри умрели.
Трите лампи мразя, техниците тоже,
Защо просто нет да имам не може???
Има нещо тука гнило,
Я кабел, я мозък, я някой друг лев,
Все тая ми е вече, че стигнах до рев.
Туй стихче бездарно достига до вас
След множество драми, че вече съм пас.
Не искам ни рутър, ни още техници,
Не ща да изпиша още страници.
Искам нет, бърз, надежден
А не като от рутъра прежден.
Настава време разделно,
ще ви сменям ази,
Щото да си знайте,
че сте п****рази!
*Това стихче е пряко свързано с цялата ситуация около рутъра, защото го писах в трамвая на път за лекции след края на въпросната случка.
© Бистра Стоименова All rights reserved.
