Jan 11, 2020, 9:10 AM  

Обич

  Poetry
1.6K 9 18

Питай първо: Какво значи обич?

И дали свобода се дарява?

Кой кого „от любов“ е заробил,

как на сянка зърно не узрява...

 

После питай: Какво е причина?

Щом лети пеперуда към пламък,

виж нагоре в небесното синьо,

дните гаснат, духът ти е замък!

 

Корен имам! И винаги връща!

Щом забит е в сърцето на камък.

Кръстопът на завой му е къща,

под звездите на покрива, храм е!

 

Давам път!... Само толкова нося.

От перата – стрели да направиш!

Не съдбата е гола и боса,

ако с обич простиш и оставиш...

 

Бях причина, сега съм посредник.

И не питай – вземи бумеранга!

За лъка е стрелата наследник –

без крилото превръща се в пра́нгa!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимира Чакърова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Мария, при Надето определно винаги има повече летене - мечти, крила.. метли, галоши някой път, каквото дойде шегувам се. Доволна съм от това, че опитах да претворя темата през моя поглед. Благодаря на всички, които ме подкрепиха и често казано всички участници имат своето място в сърцето на поезията!!
  • Благодаря, Ирен, това е целта - радвам се, че харесваш стихотворението. Поздрави
  • Харесах, Краси! И като сисъл и като изпълнение!
  • Поздрави, Доче. Благодаря.
  • Великолепно изграден образ на достъпно-недостъпното... Успех!

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...