11.01.2020 г., 9:10  

Обич

1.6K 9 18

Питай първо: Какво значи обич?

И дали свобода се дарява?

Кой кого „от любов“ е заробил,

как на сянка зърно не узрява...

 

После питай: Какво е причина?

Щом лети пеперуда към пламък,

виж нагоре в небесното синьо,

дните гаснат, духът ти е замък!

 

Корен имам! И винаги връща!

Щом забит е в сърцето на камък.

Кръстопът на завой му е къща,

под звездите на покрива, храм е!

 

Давам път!... Само толкова нося.

От перата – стрели да направиш!

Не съдбата е гола и боса,

ако с обич простиш и оставиш...

 

Бях причина, сега съм посредник.

И не питай – вземи бумеранга!

За лъка е стрелата наследник –

без крилото превръща се в пра́нгa!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимира Чакърова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Мария, при Надето определно винаги има повече летене - мечти, крила.. метли, галоши някой път, каквото дойде шегувам се. Доволна съм от това, че опитах да претворя темата през моя поглед. Благодаря на всички, които ме подкрепиха и често казано всички участници имат своето място в сърцето на поезията!!
  • Благодаря, Ирен, това е целта - радвам се, че харесваш стихотворението. Поздрави
  • Харесах, Краси! И като сисъл и като изпълнение!
  • Поздрави, Доче. Благодаря.
  • Великолепно изграден образ на достъпно-недостъпното... Успех!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...