Apr 25, 2011, 11:58 AM

Обич в излишък...

  Poetry
1.6K 0 23

Вдъхновена от Rumpel (Румяна Пелова) – „Песен за майката”

 

 

Спъвах се в кръста от истини,

океан във бездетна пустиня.

Да отпия от тебе, пречистени,

две сълзи на самотна робиня.

 

Преминавах по пътища чужди

да намеря златисти ливади,

а камбани ехтяха ненужно

над греховните, огнени клади.

 

Прекосявах небето със поглед,

неуморно, да диря надежди,

да погледам пак птичия полет

устремен към всяка безбрежност.

 

А съм търсила вятър в окови…

Oкриленa от доброто ти рамо,

твойта обич в ковчег да заровя

ще ми стигне във излишък , мамо.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Николина Милева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...