ОБИЧАМ ДА КАЗВАМ...
Обичам да казвам
“Не съжалявай се сам,
за да не стигнеш до дъното!”
Но не разбрах, дали вече съм там
на шия с камъка на мъката.
Възможно ли е наистина това
да се случи с човек като мен?
А защо не?
Но не искам да падна аз на колене
дори пред съдбата,
дори пред едно силно чувство.
Въпреки, че то всичко от сърце ми взе,
а мен ми показа пътя към ада,
за всичко сторено като награда.
Сърцето разбира, че сме хора различни,
но не иска да спре то да обича.
Ще има ли край всичко това?
И към мен протегната ръка?
Но не от милост, не и от нужда,
а от сърце
и с усмивка искрена на лице!
Не вярвам аз да се случи нещо,
различно от досега.
С парите можеш да купиш
секс от красива жена.
Но не и истинско чувство.
А нали, казват, това,
е била любовта?
© Вили Тодоров All rights reserved.
