Nov 3, 2007, 12:42 PM

Обичам ли те 

  Poetry » Phylosophy
1115 0 8

Обичам ли те тъжно и погрешно,

немеят ли забравени сълзите,

убийствено ще те запомням,

ще заличавам след ръцете ти лъжите.

 

От липсата на спомени и белези

избягахме в червена тишина.

И в няколко самотни сини вечери

успях да поговоря със дъжда.

 

Защото ме обричат многоточия;

... Чертая смислени осмици,

среднощно ме заливат своеволия,

погалват ме в съня си мъртви птици.

 

Обичам ли те тъжно и пропуснато -

разкъсваш ме с неистински неща...

А колко исках да не тровим

в себичните си пози любовта.

© Геновева Христова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??