Обичам ли те
Обичам ли те тъжно и погрешно,
немеят ли забравени сълзите,
убийствено ще те запомням,
ще заличавам след ръцете ти лъжите.
От липсата на спомени и белези
избягахме в червена тишина.
И в няколко самотни сини вечери
успях да поговоря със дъжда.
Защото ме обричат многоточия;
... Чертая смислени осмици,
среднощно ме заливат своеволия,
погалват ме в съня си мъртви птици.
Обичам ли те тъжно и пропуснато -
разкъсваш ме с неистински неща...
А колко исках да не тровим
в себичните си пози любовта.
© Геновева Христова All rights reserved.
