Обичам те
Вместо подарък за съпруга ми, който след 15 години с мен е оцелял
и все още е най-добрият, най-обичащият и разбиращият...
След дъжда изчервена, черешата
топла ласка от слънцето среща.
Смела банда крещящи врабчета
невъздържано спори за нещо.
А последния стон на капчука
във съня ми все още се влива.
Светлината се втурва в прозореца,
като ручейче, нежно-звънливо.
Месец май е зашетал чевръсто
сред кипящи в зелено градини
и над багрите, щедро разпръсквани,
бди воал от най-нежното синьо.
. . .
В този ден, подарен, като приказка,
аз не мога да бъда различна -
огледалцето в твоите зеници
отразява ме: светло момиче
със коси старо злато, коприна -
тайно слънцето в тях занаднича...
... и след сто и петнайсет години
пак ще шепна със поглед:
" Обичам те!"
© Йорданка Гецова All rights reserved.
