Облачна песен
Облачна песен
Времето влачи всякакви спомени.
Тежко, по мъжки плачат капчуците.
Мътни, мокри, набързо разпенени
плашат, прииждат, раждат се звуците.
Покриви вирят храбри тривръхи лица.
Висина рони и милва техните стави.
Смях на деца. Кротък глас на овца.
Дъжд над златни родни дъбрави.
Небето - вляво, майка ми - над мен,
усмивката ù като месечина пълна.
Ръката на баща ми взела ни е в плен,
широка, кротка, грапава и силна.
Очите - пълни с детските ми жажди.
Живот, къде е босоногата ми есен?
Над хора и нужди, над мои и чужди
изсипва се времето - облачна песен.
© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.
За утрото ми.
