Обречени мисли
В загубена битка -
оглежда се животът.
Скачени съдове са всичките морета,
а думите - удавници
излезли от водите нощем,
на брега,
да търсят своите погълнати тела.
Позирал ли е някой, някога,
в устата на смъртта...?
Театърът без сцена.
Без публика.
Без осветление.
Единствен пулсът е часовник -
по-реален
от датата на своето рождение.
Тахикардиен морз
и мост към друго измерение.
Звездите - тихи кандила,
нашепват нещо непонятно
в молитвите на вечността.
Полуразпад на минало и бъдеще
в несъществуващото настояще.
Излез в полето на мъглата -
единствената смислена реалност.
Едно е абсолютно сигурно във този миг -
че само в себе си
не ще се преродиш.
© Младен Мисана All rights reserved.
