Обувки за пролетни сънища
ОБУВКИ ЗА ПРОЛЕТНИ СЪНИЩА
Дъхтят на мокра лавандула
покрайнините на града.
От врявата не съм дочула
кога пристигна пролетта.
Навярно тя в нощта проряза
три процепа за светлина.
Смехът ѝ – пищен и зара̀зен
превзе квартала в ранина.
Превърза раните ми зимни,
наля ми чаша брезов сок.
Додето пеех светли химни,
при мене слезе Господ Бог.
Каквото може, да направи,
кому е нужно – да даде,
цветя из тучните дъбрави,
смирение – за труден ден,
сетре за бедния самотник,
любов за тихата жена.
Живеем в свят, в студа закотвен –
жадуваме за топлина.
Все вярвам, че в април, когато
се върнат птиците от юг –
ще дойдат с безконечно лято
и винаги ще бъдат тук.
© Валентина Йотова All rights reserved.
