Аз чаках те дълго на пясъка див,
изгарях сред пяната бяла.
Защо сте, мечти? Вие удряхте с взрив
най-крехкото в моето тяло.
- Не, няма да дойде. - ми каза с очи
рибарят, нанизвайки кука.
Ще дойде. - отвърнах. А той се качи
на лодка, зората разпука.
В узрели салкъми, сребриста лила,
преминаха облаци снежни,
напомняйки влака, от който с лула
мой чакан и мил, ти ще слезеш. ...