Dec 12, 2007, 10:57 AM

Огледало (през неговия поглед)

  Poetry » Other
1.1K 0 38
 

Огледало (през неговия поглед)



Понякога пристенва огледалото
и погледа намръщено поглежда.
Не е повяхнал той тотално,
но някак тъжно се oглежда.

А друг път му намига ласкаво,
че погледът с усмивка го дарява.
Той прави го тъй бляскаво
и с топъл лъч го озарява.

За бръчките не иска и да знае.
За него те са без значение.
Очите го подлъгват, то нехае
за неподкупното им мнение.

Затоплен, погледът огрява
и милва устните, чертите,
следите на годините погалва
и се понася със мечтите...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Криси All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...