Стоя между огньове – точно два.
От двете ми страни, горят пожари.
Пълзи гъст дим към светли небеса,
земята, под краката боси, па̀ри.
Все повече разгарят се, за миг
достигат чак върха на планината.
Ни бягство ме спасява, нито вик –
почти затварят кръг – два страшни свята.
Отляво пламват всичките неща,
които съм докосвала, живяла,
а вдясно – като клада, любовта
ме вика и поглъща ме изцяло. ...