Най-мрачно е преди разсъмване,
когато огънят изтлял е в пепелта.
Студът се свива за последно в храстите.
Зелено-синкаво-стоманените планини угасват.
Луната се стопява със метален блясък.
Завива се със облачни одеала.
От сивотата се събужда утрото.
С предчувствие за песен литват птиците.
Разрошва вятърът тревите, храсталаците.
Зашумоляват листите следздрачно.
И сякаш от съня дълбок събудено,
за да се стопли, втурва се поточето. ...