Октомврийско сладко
Дюлята от злато натежа,
дрипаво небе я закачули
и октомври шарена лъжа
вън вари – уж сладко е от дюли.
И сълзят стрехите от дъжда.
Не оплакват лятото, едва ли,
дълго слънчев лъч над тях мъждя̀,
за дъга небето дълго жали.
Астрите с подгизнали души,
шаренеят слънце да ги види.
Вятърът студен не ги теши,
сякаш всяка ласка му се свиди.
С шарени, изменчиви очи
слива се с измокрените клони.
Октомврийско сладко ми горчи,
а септември лятото догони.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
