Очите ти пленително топли
са любов.
Ръцете ти седефено нежни
са любов.
Сърцето ти огнено горещо
е любов.
Сълзите ти бисерно чисти
са от любов.
А аз ще бъда твоят
лунен зов.
Океан от разтапящи ласки,
огнен обков.
Порив за слънчев живот,
приказно нов.
За душата ти светла,
от обич покров.
Олтар от пурпурни рози
за твоята любов.
© Васил Георгиев All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
