Dec 25, 2007, 1:00 PM

Омраза

2.5K 0 10
 

Усети силата в топлия мрак,

прокарай ръка по омразата, станала на прах,

съживи я, убий скрития враг.

Просто зарови дълбоко пагубния страх

и приветствай самотата.

Нежно ще замразиш с устни топлината.

Ще следваш две чувства по-силни от смъртта,

те връщат всяка болка в пръстта.

Усети -любовта ти дава светлината,

а омразата те води в тъмнината.

Остави живота да се влее в сълзите,

облей в кръв мечтите.

Забрави всичко, животът няма смисъл,

изгори плановете си, остави една мисъл-

трябва любовта да опазиш,

силата на омразата да запазиш

и за мечтите си да забравиш...

 

 

Позволи на спомените да вилнеят в кръвта ти,

усети как Сатаната диша във врата ти...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитрина Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

  • е тук и аз мога да кажа че се чувствам докосната от нещо много силно....но нека да бъдем и малко оптимисти...страхотно е това което си написала...
  • БАСТЕТ, имаш право-обичам болката,защото тя е истинска и мразя щастието,защото то е фалшиво, кратко и жестоко.
    И наистина-противоположното на любов не е омраза а безразличие.
  • ,,Мразя единствени,когато обичам"Неизбежно е...Не би могла да мразиш,някои който ти е безразличен!Само болката поражда омраза....заедно с любовта се получава зловещ коктеил!А истината е,че ти обичаш болката,така си свикнала с нея,че когато я няма започваш сама да я търсиш!
  • страхотно е миличка пожелавам ти да продължаваш в този дух
  • Дълго си мислех за този стих.Да ви призная-намерих себе си в думите,които виждате.И ги изписах на лист.Получи се мрачно.Потърсих и в душата си тъмнина.Намерих я!Слез това подирих и тъга и страх.Е,тях ги нямаше.И разбрах,че за мен мрака е сила,сигурност и нещо много добро и полезно.Сега в сърцето ми се размениха мрака и светлината.Така,необяснимо е!
    Благодаря ви на всички,без вас нямаше да стигна до тук,до този стих и до истинското ми аз.

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...