някога
в такива моменти
за секунди
ми изскачаха жиците
и по голите кабели
запламтявах до бяло
над зениците
мълния
с пелена
за секунди ми падаше
като с огън от пъкала
в червено
и пространства стопяваха
като на дива сиамка
ми се свиваше тялото
да отскочи
30 метра високо
върху покрива
на живота
горещ
ламаринен
някога
днес те поглеждам
и просто
ще те отмина
© Павлина Гатева All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
