Отиде си... остави ни сами,
без твоята любов осиротели.
Знам, неизбежно е,
а толкова боли:
оглеждам се...
да зърна косите посребрели.
В сърцето ми ти пак си тук -
плетеш поредния пуловер,
приседнала на пейката отвън,
следиш с очи как твоя внук
играе с топката на двора.
Ти никога не беше уморена, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up