Kasch (Зл Павлова)
95 11
Nov 15, 2006, 6:45 PM

Осиротях 

  Poetry
757 0 10

Отиде си... остави ни сами,

без твоята любов осиротели.

Знам, неизбежно е,

а толкова боли:

оглеждам се...

да зърна косите посребрели.

В сърцето ми ти пак си тук -

плетеш поредния пуловер,

приседнала на пейката отвън,

следиш с очи как твоя внук

играе с топката на двора.

Ти никога не беше уморена,

посрещаше ни с топлия си глас,

а къщата, все тъй подредена,

бе винаги отворена за нас.

Още помня малката градина -

море неизброими цветове,

лалета, рози, къдрави гергини

разнасяха там своя аромат.

Прощаваше ни всяка лудория,

дори и строга, пак усещах обичта ти.

Подавам ти ръка...

Моля те, вземи я!

За да получа прошката ти...

© Зл Павлова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??