Kasch (Зл Павлова) Kasch (Зл Павлова)
95
Nov 15, 2006, 6:45 PM

Осиротях

  Poetry
973 0 10

Отиде си... остави ни сами,

без твоята любов осиротели.

Знам, неизбежно е,

а толкова боли:

оглеждам се...

да зърна косите посребрели.

В сърцето ми ти пак си тук -

плетеш поредния пуловер,

приседнала на пейката отвън,

следиш с очи как твоя внук

играе с топката на двора.

Ти никога не беше уморена,

посрещаше ни с топлия си глас,

а къщата, все тъй подредена,

бе винаги отворена за нас.

Още помня малката градина -

море неизброими цветове,

лалета, рози, къдрави гергини

разнасяха там своя аромат.

Прощаваше ни всяка лудория,

дори и строга, пак усещах обичта ти.

Подавам ти ръка...

Моля те, вземи я!

За да получа прошката ти...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Зл Павлова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0