yotovava (Валентина Йотова)
2680 22698
Feb 5, 2025, 1:07 PM  

Осмият ми грях 

  Poetry » Phylosophy
121 3 6

ОСМИЯТ МИ ГРЯХ

Аз нося още белези от дъжд –
внезапно връхлетял ме в юлска утрин.
Полята с развълнуваната ръж
издишаха дихания барутни.

Отгоре се стовари син озон –
до взрив натегна в мене тишината.
Избухна блесналият хоризонт.
И сили имах само да изпратя –

копнеж – че струвам повече от грош,
и усет за значимост на ненужното,
и спомен как – в студена още нощ,
цикадите от сън са се събуждали,

как цвят е пукал ведрият невен
в зеленото подножие на ореха,
как някой – пожелал да бъде с мен,
е смилан от злодумството на хората.

Простила съм за всичко на света –
а времето изтече непростимо.
Не крия белези – от суета,
защото ми напомнят, че ме има.

© Валентина Йотова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??