Mar 9, 2019, 9:58 AM

Осмомартенско

  Poetry
515 2 5

Това е ден на обич и зюмбюли,

това е ден на нарциси и мед.

Със слънчеви лъчи, като през юли,

от щастие и от любов обзет.

 

Витае аромат на ранна пролет,

събуждат се земята и небе.

В душите се издига птичи полет,

сърцето пълно е – като море.

 

И всеки блян роден е в безпогрешност,

с осанка на любимата жена.

Със дързък смях и с мек парфюм от нежност,

със сладък вкус и в розова мъгла!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Данаил Таков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...