Sep 27, 2008, 10:34 AM

От един експеримент

  Poetry » Love
637 0 2
Сякаш за последен път
докосвам твойто тяло.
Сълзите като дъжд валят,
сърцето бие полудяло...
Щастие и страх се сливат,
ражда се една тревога.
Къде душите ни отиват?
Да те пусна аз не мога...
Страх ме е да не загубя
този свят за мен момент.
В теб до болка да се влюбя,
от един експеримент...
Опит и неволна тръпка,
с които исках да се заблудя,
че това ще бъде само стъпка,
водеща към радостта...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Тайнствената All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...