Mar 9, 2023, 8:00 AM

От "Ергена"

  Poetry » Civic
1.3K 0 3

 

 

Рокля "Армани", парфюм, жартиер -

тук - там цитат на Куелю.

Пуши изискано, с финес, с маниер

и има походка на млада газела.

 

Силиконови устни и богат макиаж,

самочувствие на доказана прима.

Скромна вместимост на умствен багаж, 

но пробивна е с лакти за трима.

 

Само в мечтите си е завършила в Йейл,

с илюзии си живее щастливо.

В "Ергена" е влязла за мъж със портфейл

и самолетен билет за Малдиви.

 

Изкусно се смее на плоска шега,

драгоценна сълза ще пророни.

От утре ще стане екранна звезда,

само днес да прикотка "патрона".

 

Здравсловно се храни - с модата в крак,

от години е истински веган.

Но в душата й някакъв див пущинак,

в който моралът е дълбоко погребан.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Илия Станков All rights reserved.

Comments

Comments

  • Има пазар, потребители, ще има и стока...
    Поздравявам те.
  • Здравословно се храни, а пуши! Ай стига, де!
    И що да не влизат, при такива хонорари! Хората си правят шоуто, а вие си пишете да има за какво.

    пп
    ти си бил/а поредната будна съвест в профил в мрежата: 90% "гражданска" поезия. Продължавай все така, добре е да има кой да "говори" за истините в живота виртуален!
  • За жалост – да.

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...