От изток идат седем яхти*
От изток идат седем яхти*
... Над Морето шепне тайни
пак загадъчна Луна,
тихо е необичайно-
няма плясък на вълна...
Топла нощ е... Няма даже
лъх разхлаждащ да влети...
Скачат рибните пасажи-
живото сребро блести...
А по лунната пътека
идват кораби безброй,
спират до брега полека
люшкани от тих прибой...
В пясъка застъргват лодки
и моряците сега
с леко клатеща походка
тръгват бързо по брега.
Бързат към прозорци светли
мамещи като звезди
дето чакат ги приветливи
незаспалите жени...
А децата гледат стреснато
непознатите бащи,
годиначе нейде, сепнато
в майчини гърди пищи...
...Мъжки устни се навеждат
търсят тръпнещи гърди,
влюбена ръка с надежда
лампата щом угаси...
д-р Коста Качев
Някъде в Атлантика
*Николай Лилиев „Залез в пристанището”
© Коста Качев All rights reserved.
