От любовта ти ще живее!
Как разбра, че е щастлива!?
Като дълбаеш в рани
с пръсти на художник?
Как разбра, че я уби!?
Когато я подмина като просяк,
в ръцете й оставил спомени,
във тях да търси любовта си!?
Как разбра, че тя е тази,
която ще ти вземе и ще ти даде
по равно радост, болка...
Как разбра, че няма да те предаде,
когато душата й разпънал си доволно.
Само миг, преди да изкрещи,
съзираш, че в душата й си ти!
Защо ти е, разбрал ли си сега!?
Една игра или заблуда!
Винаги във твоя плен ще пада,
дори когато вече сили няма.
Можеш с гняв да я посипваш.
С ярост да рисуваш кръст над нея.
Тя от любовта ти ще живее,
дори когато искаш да я мразиш,
любов в сърцето си ще й запазиш.
© Радка Иванова All rights reserved.
