Обичам се по нужда. Незаконно.
И бягам - без да казвам на къде.
Отмервам се във думи. Безтегловно.
Загубих се... и плача за да спре.
Прощавам си злините. Без отсрочка
зад римите - наричам ги живот.
Икони не намерих. Само прошка
Ненужна... като нужда от любов.
Не се променям. Просто натежавам
по мъничко, безгласно - ден след ден.
С години - не! Чрез мисли остарявам
а огънят ме прави по-студен. ...