От Рая, вляво
Сред нищото е твоят малък остров.
Там Рай е - мое ляво - твое дясно.
Луна и Слънце - чисто е и просто.
Дори за самотата там е тясно.
И спомени се гушат - в раковини,
и в палмите безвремие повява,
когато нощем пясъкът изстине,
се къпе тя, каквато е - такава.
Без дрехи, без дрънкулки и гиздила -
онази, дето някога презряхме -
тя бисер - в мида се е скрила-
В казиното живот я проиграхме.
Ако опита изгрев да те съди
и залез в океана болка пръсне,
повикай ме - присъда ще ти бъда...
От Рая, вляво...Още не е късно.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
