Jun 9, 2016, 6:27 PM

Отблясъци

Poetry » Love

1.8K 6 37

Отиде си. Сега съм зимен плаж –
без смях на хора и без птичи стъпки.
Вълните се разбиват с тъжен плач –
прииждат до брега и се отдръпват.

Загребвам пясък. Ронят се, блестят
стотици песъчинки, всяка – спомен.
И всички те към теб бележат път –
реален уж, а вече невъзможен.

Нощта захвърля сънени звезди
в морето (като сребърни монети) –
над моите удавени мечти
с лъжовните отблясъци да светят.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

zelenaradost (Милена Френкева)

Сърдецно, образно и красиво!

2021-08-20T19:04:57+03:00
anabel7 (Албена Димитрова)

Пропуснала съм това стихотворение, а то е прекрасно! В любими, Ели, поздрави!

2017-10-24T20:23:10+03:00
Plevel (Силвия Илиева)

Пресъздала си емоцията си по невероятен начин, жегна ме!

2017-06-19T23:35:42+03:00
veesii70 (Веселка Стойнева)

Още един прекрасен твой стих! Поздрави и от мен!

2016-12-29T23:23:37+02:00
ico10 (Христо Стефанов)

Много хубаво, Ели!

2016-11-20T19:26:45+02:00