voda (Елица Ангелова) voda (Елица Ангелова)
77 582
Jan 30, 2009, 6:49 AM

Отдаване

  Poetry » Love
1K 0 22

Мирис на див карамфил я омая.

После - луд секс. И възторг.

В полет безумен пое към безкрая,

сякаш я викаше Бог.

 

Сякаш попадна на чужда планета -

миг подир светлия грях.

Мамят я нови, незнайни небета,

сипят в нощта звезден прах...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елица Ангелова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • Venera_m1974 (Марияна Ангелова)
    Venera_m1974 (Марияна Ангелова)
    А аз виждам и положителната страна на това, че го няма... Защото щом след него са останали толкова много думи и дни и нощи... значи ти е останало много още за да живееш и да споделяш всичко това с човек, който го заслужава и да бъдеш занапред още по-щастлива
  • pavl64 (Павлина Петкова)
    pavl64 (Павлина Петкова)
    А аз те търсих къде ли не...
    в очите ми останаха само звезди.
    Привет, Ели!
    Изпращам ти Вечерницата...
  • voda (Елица Ангелова)
    voda (Елица Ангелова)
    Всички отронихте по една красива сълза за моята болка.
    Благодаря ви, приятели!
    С обич!
  • miri_miri (Мария Табакова)
    miri_miri (Мария Табакова)
    ...нежност и тъга...хайде , Водичке , не тъгувай - колко много красиви нощи и дни ще дойдат и колко възторжено ще ги изразиш ....Прегръщам те ...
  • mariniki (Магдалена Костадинова)
    mariniki (Магдалена Костадинова)
    с обич, Елица мила...знаеш...

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.7K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0