Човече дребно – злоба – великан,
венец природен, същество разумно.
А то от завист само увенчан,
вършее тръни – его, като гумно.
В сърцето му вирее кисел трън,
ослите прах разнасят по хармана,
че зер – гнилоч отвътре, а отвън,
главата му е с лаври увенчана.
Отдавна е изгубил Диоген,
фенера си, о гнилост и зараза...
Пази се сам от толкоз възвисен!
Че вдигна Бог ръце и се отказа....