Човече дребно – злоба – великан,
венец природен, същество разумно.
А то от завист само увенчан,
вършее тръни – его, като гумно.
В сърцето му вирее кисел трън,
ослите прах разнасят по хармана,
че зер – гнилоч отвътре, а отвън,
главата му е с лаври увенчана.
Отдавна е изгубил Диоген,
фенера си, о гнилост и зараза...
Пази се сам от толкоз възвисен!
Че вдигна Бог ръце и се отказа....
© Надежда Ангелова All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
