Отечество любезно
ОТЕЧЕСТВО ЛЮБЕЗНО
/съвременен прочит на Иван Вазов/
Отечество любезно, как хубаво си ти!
Как твойте политици говорят ни омайно!
Как залъка в устата всинца ни горчи
и с усмивка свинска, без свян крадат те тайно
и сълзи как напират в немощни очи.
Отечество любезно, как хубаво си ти!
Коя земя от теб е по-пъстра, по-богата?
А в нищета и бедност, сал тук живей раята.
Гробищата тънат в скверност и разруха
и големците, Майко, как твой плач не чуха?
Мало и голямо взе пътя за чужбина,
а ти се превърна в циганска родина.
Що стори, Мале ти с Българите горди?
По кофите ровят, животът в шепа стискат,
а циганските орди си правят к`вот' си искат.
Какво сгрешихме Боже, че тъй ни ти наказа?
Животът ни е пълен със завист и омраза.
Съсипахме те, Майко, Ти – раят на земята,
сал с горест днес ни даваш заслужена отплата.
Отечество любезно, ти родино клета,
твойте, мила Мале, големци проклети
решиха, настаниха ислямски бежанци,
а ний живеем в теб, кат` същий чужденци.
Децата ти в чужбина, да случат те барем
а тук кат` чужденци във тебе ще умрем.
Отечество любезно, прекрасно беше ти
и края го написах със сълзи на очи!
авт.В. Христов 31.08.2017г.
© Веселин Христов All rights reserved.
