Отиде си...

Poetry » Love

747 0 0

Защо съдбата се оказа тъй-жестока

и те грабна изведнъж?

Остана болката дълбока

и раната в гърдите ми.

Нима заслужих аз това

да тъна в самота?

Питам се къде сгреши

и без време си отиде ти?

Защо ли Бог ни раздели-

да бъдем аз и ти сами...

Да ме гледаш отвисоко,

да ме пазиш всеки миг,

а аз да страдам,

че те няма и да плача до зори...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0