Отиде си...

Poetry » Love

743 0 0

Защо съдбата се оказа тъй-жестока

и те грабна изведнъж?

Остана болката дълбока

и раната в гърдите ми.

Нима заслужих аз това

да тъна в самота?

Питам се къде сгреши

и без време си отиде ти?

Защо ли Бог ни раздели-

да бъдем аз и ти сами...

Да ме гледаш отвисоко,

да ме пазиш всеки миг,

а аз да страдам,

че те няма и да плача до зори...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0