Отиваш ми
Отивам ти на тъмните очи,
а също и на тази вратовръзка.
Отивам ти, когато ми мълчиш,
преди да ме целунеш адски дръзко.
Отиваш ми на сладкия коктейл,
на черното чадърче и кристала,
на всичкото, което си ми взел,
на всичкото, което съм ти дала.
На цялата ми лудост, мили мой,
на целия ми свят и бъркотия,
на всичките ми приказни герои,
на навика от себе си да крия.
На моите измислени стрелки
във някаква часовникова вечност,
на моите преливащи реки,
погълнали пороя тази вечер.
Отиваш ми на всеки труден стих,
на ревността, която нощем дебне.
На чувството, че бих умряла, бих –
но само и единствено за тебе.
© Деница Гарелова All rights reserved.
