Искаш да започнем отначало -
нов живот върху помийна яма.
Втори шанс - за Стотен път, но само
да ти сладнее новата измама.
Букет от изневери ми поднесе,
поръсен с аромат от стари песни.
Новото парче е за това:
„Как честна жрицата на любовта била”.
Във сянка на бохемското ти Незаспало
напъвах се безгрижно да се смея,
опитай с друга „твойто отКачало”,
на сянка само мъртвите живеят.
© Ивон All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
