Относно Пинокио
Ветрецът носеше приятен хлад.
В люлеещ стол почиваше Джепето.
Похапваше бисквитки с шоколад
и пийваше си бавно от кафето.
Но сякаш че кълвач дълбаещ с клюн,
по стълбите изтропаха крачета.
Пинокио влетя като тайфун.
Ужасно бе разстроено момчето:
– Ах, татко мой, коварен дървояд
намърдал се е в бедното ми тяло.
Същинска бормашина. Сякаш с яд
решил е, да ме изгризе изцяло.
Джепето скочи силно притеснен:
– Това е невъзможно! Имаш грешка.
От бук варен издялах те. За мен
навярно е реакция човешка.
Вибрации в гърдите щом трептят,
това са чувства на любов прекрасна.
И този виртуален дървояд
са точно те. Е, стана ли ти ясно?
– Дали това се случва, татко, с мен?!
В класа ни още няма друга кукла,
но който от любов е заслепен,
ми казват, все едно е праснат с тухла.
А може би... Но вътрешният глас!
Направо виждам се... Картина жалка.
Че вчера я поставиха при нас.
О, ужас! Влюбил съм се в закачалка!
© Vasil Ivanov All rights reserved.
