Отново ученик съм
Отново ученик съм, пак съм в клас
и пак край мен приятелски се смеят...
Усмивки детски, как съм весел с вас
и колко много с вас се аз гордея,
че има ви... макар и в спомен чист
да се завръщате отново тук желани,
макар на времето отбруленият лист
да пада пред душите ни смълчани...
Усмивки детски, търся ви - добри -
и все ви чакам - идвайте в съня ми!
О, нека вън да вее, да вали -
в сърцето ми прелейте с песента ми!
Аз пак ще седна в стаята сред вас,
приятели от детството ми бяло,
и весел пак ще бъде моят клас
с едно момче, за щастие копняло!
© МАРИАН КРЪСТЕВ All rights reserved.
