Apr 1, 2017, 1:04 PM

Отрова 

  Poetry » Love
287 1 7

Докоснах те с пръсти

               и после изпих

разлях те в тъмното

               нощта изтръпна

изгаряща болка

               с мъка прикрих

мразех те,

               но не поисках

миналото да върна.

Отрова си,

                но защо те желая?

Знам че ми водиш Смъртта

                 какво е при нея

не зная

                като отрова бе Любовта.

 

Варна, Гавраил

© Гавраил Йосифов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??